ЕДИН ЧОВЕК

Текст на Станимир Енчев

Един човек решил да напише разказ. Първото изречение което написал било „Един човек решил да напише разказ“. А последното било „А последното било“.

Един човек решил да напише приказка. Започнал с  „Имало едно време“, и завършил с „едно време не стига за нищо“.

Един човек решил да напише стихотворение. Първата му строфа била за смъртта, така и не написал втора.

Един човек решил да напише гатанка. И написал. Ти?

Един човек решил да напише песен. И написал. Трам-тарам, тум-там, тум-тум-тум, търа-ру-рум, там-там, туу-ту-ту. Накрая добавил пиано.

Един човек решил да нарисува картина. Не можал. Затова написал, как щял да нарисува картина.

Един човек решил да си напише автобиография. И написал. Аз не съм човек. После добавил. Ама не е чак толкова лошо.

Един човек решил да напише роман. Ама после забравил.

Един човек решил да напише манифест. Петък, Събота и Неделя не спал. И накрая написал, че познава къде-къде по-голяма курва от живота.

Един човек решил да напише пътепис. Но утре синоптиците го давали дъждовно.

Един човек решил да напише проект. Написал го. Сега решава, после какво да прави.

Един човек решил да напише любовно писмо. Написал го и почнал да търси в кого да се влюби.

Един човек решил да напише донос. И написал. Човекът е вкусен с повечко сол.

Един човек решил да напише имейл. И написал. Здравейте, в този имейл няма грешка. Поздрави.

Един човек решил да напише пиеса. Написал си телефона и зачакал, някой да звънне.

Един човек решил да напише закон. Написал. Всеки човек е един, дори когато са двама.

Един човек решил да напише завещание. Написал. Никой да не ми пипа мислите. После добавил. Добре, може ама нежно.

Един човек решил да напише предсмъртно писмо. И написал. Много добре, почти отлично.