Един човек – индивидуален и колективен

„Един човек“ с автор Венелин Шурелов е процес-ориентирана дигитална инсталация, реализирана чрез Програма „Навън“ на Столична община, която цели да подпомага и подкрепя художествени произведения в градска среда. Вълнуващото в „Един човек“ е постоянно променящото се съдържание, което той генерира. То се подава към 42 LED екрани чрез компютърен алгоритъм. Произведението е своебразно огледало на нашето настояще, а ако вземем предвид мястото, на което е позициониран – площадка „Мавзолей“, той става огледало и на нашето миналото.

Инсталацията дава възможност както за себеизразяване, така и за споделяне на социални послания. Като цяло публичното изкуство има възможността да създава общности (поне за извествен период от време). Авторът, в свое интервю казва: „Това е изкуство на участието. Ако го умеете „Един човек“ може да стане част от вас, ако не го умеете вие може да станете част от „Един човек“.“. Така инсталацията изразява антиномията индивид-общество. Именно човекът – индивидът чрез своето взаимодействие създава обществения живот. Става възможно индивидуализмът да се трансформира в колективизъм, като се оглеждаме в „мозайката“ от LED екрани. Това е проект, който се основава на либералните принципи. Смятам, че произведението се вписва добре в заобикалящата го така или иначе еклектична от
архитектурна гледна точка среда. София винаги е била многопластова. „Един човек“ предлага изненадващо колективно преживяване, успяващо да предизвика различни реакции, въпроси и търсения и е отворен за интерпретация. Противоречив, точно колкото всеки жив човек от плът и кръв, той е едновременно индивидуален и колективен.

Интерактивната инсталация провокира игрови действия и преживявания. Едно е сигурно; „Един човек“ не оставя никого безразличен. Той предизвиква и отрицателни, бих казала откровено груби коментари от определени групи хора. Това е само плюс на инсталацията и доказателство, че тя е значима и нужна за отключване на една чувствителност към съвременното изкуство в българското общество.
Хубаво е да свикваме с „Един човек“ и с иновативни форми на изкуство в публичната среда. Това е така необходимата за българското изкуство стъпка в правилната посока.