„ЕДИН ЧОВЕК“ ИДВА НА ПЛОЩАДА
Понякога в живота на човек нещо се забавя по ред причини извън него, но след първоначалния афект идва осъзнаването, че това забавяне има свой изначален смисъл и довежда до точния момент това нещо да се случи.
Подобна е историята и на художествения проект „Един човек“ на Венелин Шурелов. Замислен преди повече от две години, избран след дълъг процес на селекция и последван от още по-сложен процес на реализация, която касае не толкова художествения проект, колкото експонирането му като временна намеса в градска среда и всички процедури свързани с това. Междувременно настъпват и други неочаквани обстоятелства като пандемията и последвалото извънредно положение и дългият период на неизвестност за съдбата на проекта.
В крайна сметка, след дълго забавяне и бурни времена, изглежда, че настъпи моментът „Един човек“ да се появи. А моментът е изключително важен за подобна работа в градска среда, която е замислена както за конкретното място, така и за хората в него и динамиката помежду им. Днешният момент, както знаем , е изключителен, исторически бих го нарекла, най-вече с дълго чаканата консолидация между хората и сливането на индивидуалното в общото. Масовите протести, които изпълниха улиците на София, нагледно показват как една важна кауза може да обедини различни хора и да ги превърне в едно.
Подобна метафора е поставена в основата на проекта с леко енигматичното заглавие „Един човек“. Сложна като замисъл и техническо изпълнение, тази динамична, интерактивна и въвличаща участието на хората скулптурна инсталация в градска среда се опитва да предаде именно колективната динамика в едно тяло, на универсалния човек.
Под формата на художествена намеса в обществена среда проектът залага на процес-ориентиран подход към публиката, която става интегрална част от реализацията на творбата. Различни съвременни технологични приложения са включени в този процес на взаимодействие с конкретната среда и посетителите в нея като видеонаблюдение, machine learning, анализ и визуализация на Big Data – информация, свързана с града и живота на неговите жители. Чрез динамично самоизграждащ се софтуерен алгоритъм изображенията се композират върху 62 кв. м площ от LED дисплеи. Този комплексен и многопластов подход превръща „Един човек“ в уникален и вълнуващ художествен проект на едно от най-емблематичните места в столицата – площадката на бившия мавзолей на пл. „Батенберг“, което носи множество исторически и културни натрупвания.
Този проект е в линията на работа на Венелин Шурелов, създател на платформата SubHuman Theatre, в чийто богат репертоар от артистични проекти се нареждат работи като Фантомат, Tabula Rasa, Man ex Machinа, Стрелбище, Ротор и много други. Преди две години Шурелов отбеляза 20-годишна артистична практика със самостоятелна изложба в галерия „Кредо Бонум“, която събра едни от най-емблематичните работи на художника, представени като обекти, инсталации и документация.
Очакваме с нетърпение най-новата работа на художника, която обещава да отговори по интересен начин на динамичното време, в което живеем, за да усетим колективната енергия на хората през това произведение в обществена среда.
Галина Димитрова-Димова е изкуствовед, куратор и критик в сферата на съвременните изкуства. Доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства с дисертация на тема „Нови форми на изкуство в публично пространство“, към катедра „Изкуствознание“ в Националната художествена академия. Организатор на множество фестивали и културни проекти, сред които Международният фестивал за дигитални изкуства DA Fest, Фестивалът за изкуство в публично пространство в Западен парк и др.
