„Един човек” като колективен пърформанс в центъра на града

Венелин Шурелов е от онези артисти, които трудно влизат в едно или две определения. За него не може да се каже, че е само сценограф или само художник. Той умее да смесва реалности, да преплита дигиталното с физическото, статичното с подвижното, живото с машината. Собственото му тяло е едновременно платно и инструмент, създаващо и участвщо в изкуството му. Последното от неговоите творения „Един човек” вече живее собствен живот в сърцето на София. Това което обобщава разнообразните посоки на творчеството му е авторският му поглед върху различните проблеми – визуални, концептуални, пространствени. Част от тези въпроси намират отговори в инсталацията му на площадка „Мавзолей”. 

Първото, което можем да забележим в инсталацията е запазеният и отличителен почерк на артиста и да открием темата, която истински го вълнува и която е залегнала в почти всичките му проекти, а именно Човекът. Човекът и неговия начин за комуникация със света, връзката му с пространството, движението му в него и следите, които той оставя. Човекът като вторичен продукт на обществото, изграден от митове, разбиващ митове и докосващ се до границите на нечовешкото, до машината, сливащ се с нея. „Един човек” е уголемен и обобщен, събирателен образ на човека днес, човека тук и сега. Човекът, който всеки ден оставя своя дигитален отпечатък в пространството съзнателно или несъзнателно.

Инсталацията не е просто елемент от градската среда, тя е средство за комуникация между основни съствани части на града – пространството (архитектурно и социално) и хората (жители, посетители). Именно в това взаимодействие можем да открием и перформативния момент от живота на Един човек. Един човек като артист, еманципиран от своя създател и сам отговорен за изкуството, което създава. От една страна той е пасивен, в своята застиналост и неподвижност, застопорен на едно единствено място (поне за сега), но от друга – въпреки, че е неподвижен, той притежава всички основни белези на перформативността. Той присъства във времето и пространството със собственото си тяло, върху което всеки ден сглобява различен разказ за живота. От друга страна той е изключително активен – в съдържанието, което ни представя, в динамиката на срещите си и взаимодействията си с града, хората и дори с атмосферните явления.

Появата на „Един човек”, на подобен род съвременно публично изкуство в градската среда е дори закъсняла. Инсталацията дебело подчертава и прави още по-видима за всички отсъствието на съвременното изкуство от публичните пространства. За съжаление „Един човек” за сега остава самотен в градския пейзаж. В София изцяло липсват визуалните предизвикателства и творческото осмисляне на съвременната действителност и проблематика през формите на публичното изкуство. С изключение на спорадични акции, част от фестивали или отделни проекти, градската среда приютява предимно монументално изкуство, което рядко влиза в активен диалог с настоящето.