Един човек :: Urban Electronic Corpus е жива система, образуваща колективно тяло в процеса на постоянна самоактуализация. Компютърният алгоритъм съчетава видео наблюдение и анализ на данни. Връзката с хората, околната среда и информационния поток, наричам дейтафицирана интеракция, тя е следствие от симбиозата човек-компютър, която не се основава само на избора, но и на съвместното съществуване. „Един човек“ е безмилостно огледало, което представя обществото като гигантска, взаимосвързана жива система, предназначена да улеснява обединяването и общуването в цялото.

„Един човек“ е процес-ориентирана интерактивна инсталация, пилотен проект за Програма „Навън“ на Столична община за подкрепа на временни художествени произведения в градска среда - Площадка „Мавзолей“, ул. „Княз Ал. Батенберг I”, София, България. Проектът представлява 13-метрова човекоподобна фигура с двустранно разположени 42 LED екрана върху 8-тонната метална конструкция.

Проектът продължава около година: 06. 11. 2020 - 31. 12. 2021. Електронното тяло излъчва динамично визуално съдържание, генерирано чрез специално разработен компютърен алгоритъм, който съчетава видеонаблюдение, анализ на данни и генериран от AI текст.

Режим видеонаблюдение е свързан със сигналът, идващ директно от две камери, монтирани от двете страни на фигурата. Камерите редуват своето излъчване, като на всяка минута правят 10-секунден запис, който се качва като фрагмент върху екраните. По този начин голямото „екранно тяло“ изглежда съставено от множество медийни изрезки на реалността, визуални драскотини от взаимодействащи или случайно преминаващи хора, метеорологични условия, светлинни проблясъци, сенки и др., превръщайки го в самоактуализиращ се дигитален графит. На всеки кръгъл час в продължение на пет минути системата показва видео стрийминг на живо, давайки възможност на зрителя да нанесе целия си силует в пълния мащаб на фигурата.

Режим генеративна анимация е композиран от анализ на данни. Един човек функционира чрез програмен код, който събира, анализира и визуализира информация за града, неговата динамика, качеството на околната среда, метеорологични данни и т.н. Визуализацията и интерпретацията на тази информация като художествен материал е „електронната тъкан“, от която се състои Един човек.

Режим текстови изявления се формира от заглавия на новини от шест предварително избрани уебсайта, които задават теми като политика, икономика, технологии, изкуства и култура. С хакерски методи той ежедневно претърсва новинарския поток и предлага своя версия на заглавията на модераторите на съдържание. Присвоените текстове се интерпретират чрез AI компонент (машинно самообучение) и се преобразуват синтактично в първо лице единствено число. По този начин новосъздадените изявления на „Един човек“ го свързват с глобалния информационен поток и в същото време изразяват неговите „лични“ мисли, решения, действия, състояния.

Трите режима за генериране на екранно съдържание работят синхронно за създаването на хомогенна визуална среда.

„Един човек“ се намира на значимо историческо място в центъра на София. В продължение на пет десетилетия там беше „Мавзолеят“ на бивш комунистически лидер, разрушен през 1999 г. от демократичното правителство, днес е останала празна бетонна площадка. Локацията е точно срещу Националната художествена галерия - Двореца, бивша резиденция на българската монархия между 1882-1946. Мястото все още е в колективната символична памет на гражданите. Новото тяло на „Един човек“ провокира културни реакции, които раздвижват обществеността и активират за пореден път очакванията, скрити зад надеждите за „новото време“.

Начините за взаимодействие с „Един човек“ са съставна и съдържателна част на произведението. Чрез своята функционалност то е отделено от контрола на автора и представлява гъвкава структура, зависима от поведението на хората и промените в околната среда. Чувствителната градска част, в която се намира, изисква такъв подход. Съвременните технологии позволяват развитието на такива системи с отворен код с по-скоро либерален, отколкото авторитарен начин на функциониране.

Фигурата, която доминира в публичното пространство, не е конкретна историческа фигура, а е съставена от постоянно актуализиращо се множество случайни минувачи или нарочни посетители. Интерактивният елемент дава възможност за игрово взаимодействие, но може да доведе до остри социални послания.

Динамичното електронно тяло не е ново обещание, за разлика от своя предшественик - то е градска реакция на съвременността. Този проект е смесица от дързък артистичен подход, дълбок исторически контекст и настоящата специфична политическа и социална ситуация в България. Чрез отворения прозорец, предоставен от Earthcam, „Един човек“ има възможност да опознае света и той него.

Предстои ни да проследим порастването на "Един човек", да видим неговите изводи от голямото уравнение на града и неговите хора.

Бъдете част от този процес!