Заедно в новата реалност

Участие в годишна партньорска среща на Контракс 2020

10-11 септември 2020

Здравейте всички. Казвам се Венелин Шурелов и съм автор на проекта „Един човек“. Подготвяйки тази презентация си мислех за риска от проблеми с комуникацията между нас. Притесних се, да не би да не се разберем. Разбира се, без да ви подценявам ни най-малко, но самите вие със сигурност, като хора от света на технологиите, често сте чували фразата: ама ти на какъв език ми говориш. Аз също често съм я чувал, като човек от света на изкуството. Това е нормално, всяка специализирана сфера има своя речник. Вероятно някои от нещата, за които ще говоря ще ви прозвучат чуждо, но на мен ми се струва, че разликите между нашите светове все повече изтъняват и някои от клишетата за художниците, за идеите, за начина им на работа и поведение, е време да бъдат изхвърлени.

Днешната среща, от моя гледна точка, е важна в две посоки, първо защото е следствие от това, че повече от седем десетилетия художници и хора от областта на технологиите, съвсем целенасочено, се опитват да говорят на един език и ние имаме пряката възможност да надградим с нещо мъничко в този процес. Казвам седем десетилетия не защото връзката между изкуство и технологии е започнало тогава (по скоро от хилядолетия назад), а защото през 50те и 60те години на 20 век, започва едно активно и ефективно сътрудничество, много по осъзнато, дори институционализирано бих го нарекъл. Тогава и бизнесът обръща специално внимание на тези арт практики, гледайки на това, от вероятно прагматични подбуди, като форма на „обнародване“ на своите продукти, на извеждане на креативния им и развлекателен потенциал. Това се вижда ясно в множество колаборативни проекти представени във форуми, павилиони, експо центрове, конферентни презентации, фестивали, панаири и пр. Същевременно дигиталното изкуство, както днес обобщаваме тези интердисциплинарни практики, отива отвъд употребата на компютърни системи за визуализация, управление и контрол, но и демонстрира потенциала си да отразява съвременните социално-културни феномени по един нов начин.

Надграждането за което споменах има две измерения, освен комуникационното, да проверим кой как говори, кой как се изразява, как мисли, какви понятия използва, но и да намерим начини за сътрудничество. В конкретния случай ние сме намерили пряк път за това. Сътрудничеството ни е приело формата на една много съществена подкрепа от страна на Контракс за реализирането на проекта „Един човек“. Безспорно е необходима подкрепа в областта на публичното изкуство в градска среда, съчетаващо наука и технологии, защото това е съвременният език на който говорим и формите на изкуство трябва да се движат в крак с най-новите тенденции. Всичко това на фона на оскъдните публични средства, дава възможност бизнесът да изиграе своята важна роля, с едни, някой би ги нарекъл ексцентрични, но и свързани с обществени каузи, филантропски в същността си действия.

Моята работа се разполага в междинно пространство. Това е важна уговорка. Дигиталните художници много повече приличат на съвременни технологични алхимици, отколкото на класически художници. Междинността за която говоря обяснява трудното им възприемане от света на класическото изкуство. Технологичния елемент се възприема като чужд, на ръба на приемливото и понятното. От друга страна от през погледа на технологиите и бизнеса и тяхната прагматична представа, стои една смущаваща ирационалност, трудно възприета, трудно допустима в зоната на бизнеса и строгото планиране, изискващо нарастване, оптимизация и в крайна сметка сигурни печалби. Моята работа се състои в това да балансирам, без да флиртувам с едната или другата страна, по скоро да се опитвам да образувам, там където е възможно, смислени връзки между тези два привидно разделени свята.

Проекта който представям на вашето внимание е такъв: междинен, хибриден, интердисциплинарен, кросмедиен. Той е следствие от съвместната работа на един сложен екип, също много миксиран. Това са група програмисти, архитект, инженер, конструктор, геодезист, електричари, железари, хамали, биг дейта консултанти, лайв стрийминг спецове, ригъри, фотографи, видеографи, документалисти, журналисти, медийни специалисти, урбанисти, модератори на съдържание, спонсори, партньори, администратори по цялата скала на съгласуване на проекта и много други. В различен етап от подготовката и реализацията на този проект, аз се допитвах и прибавях към основното ядро различни хора с различни функции и този процес продължава. Всички ние се опитваме да подсигурим адекватното функциониране на една причудлива конструкция наречена „Един човек – електронно тяло в градска среда“.

Проектът се осъществява по Програма „Навън“ на Столична община. Беше организиран конкурс в края на 2018 г., като от 17 явили се кандидата, експертна комисия определи моят проект да бъде подкрепен финансово и реализиран. Сумата отделена от СО е в размер на 81100 лв. Незаобиколим фактор в реализацията на проекта е безвъзмездно осигурените лед дисплеи от г-н Йордан Бочков. Ако теглим чертата за любителите на финансовите подробности, общата стойност на „Един човек“ е около 1 милион лева. Периодът за експониране е 1 година. Откриването е планирано в средата на октомври. Трудно е да се ангажирам с точна дата заради икономическите, социални, здравни турбуленции, които всички изживяваме и най-вече политическите. До някаква степен последните ме касаят най-пряко и то не за друго, а заради опасенията от вандализъм. Отварям една малка скоба, тъй като е важно да се уточни. Проектът не би бил замислен и реализиран без инициативата и солидния принос от СО, но не е казионен, не е поръчка, като съдържание, тема, смисъл и вярвам, че механизмът за подкрепа показва едно от добрите лица на управлението.

Проектът “Един човек” е високотехнологична интерактивна инсталация, разположена в градска среда. Инсталацията е комплексно технологично съоръжение със строго определени функции, които сме регламентирали с екипа програмисти. Визуално обектът представлява над 13 метрова фигура, наподобяваща човек. Тя е изградена от стоманена конструкция и двустранно разположени LED дисплеи, едното лице е обърнато към НХГ, а другата към градската градина в посока на Народния театър. Към екраните се подава динамично съдържание, генерирано от компютърен алгоритъм в два режима.

Първият режим е свързан със сигнал получаван директно от две камери разположени двустранно на фигурата. През определен интервал от време, повтарящ се кратък запис от видеонаблюдението се качва като фрагмент върху екраните, всеки един от тях е “уловил” един или няколко минувачи, които са попаднали в зоната на видеонаблюдение, предварително обозначена. Така голямото “екранно тяло” ще изглежда съставено от множество други по-малки фигури. За мен това е образ на нашето общество, на държавата, едно тяло съставено от множество други по-малки, които са във връзка, споделящи една функционалност, чието съжителство е предопределено от системата в която са попаднали. Отбелязвам, че понятието система, е ключово за изграждането на представата, която ще ни помогне да възприемем този проект, защото той би следвало да бъде разбиран именно като система и като такава той е свързан с материалния и нематериалния свят, с феномените, с явленията, промените, динамиките, зависимостите между отделните играчи. Като „играчи“, от една страна, определям минувачите или изобщо човешкия фактор, от друга страна стоят принципите заложени в компютърния алгоритъм, като алеаториката, например. Компютърният алгоритъм непрекъснато хвърля зарче, за да определи поведението на Един човек. Непредсказуемостта е един много съществен елемент от канавата на дигиталното изкуство, защото е близка до самия живот. Това на пръв поглед е най-прозаичната причина на света, но тя радикално сменя статуса на художествения обект от статична вещ, към активен обект, комуникационен модул, който предпоставя ролята на зрителя да бъде активна и ангажираща. Това е признак за виталност и от друга страна защита срещу банализиране, способност за самоактуализиране. Когато говорим за художественото произведение като система, това означава че го откачаме от материалния свят, от света на всекидневната употреба. В противен случай произведението губи символния си запас и се превръща в част от набора с вещи. Големият успех на произведенията на дигиталното изкуство е именно невъзможността тези пластично-визуални метафори да застинат и да се превърнат в „буквализирани метафори“. Има, много примери за такива произведения, които са родени от света на идеите, но впоследствие остават прикрепени към чисто материалния свят, към света на предметите, продуктите, консумацията. Случая на „Един човек“ не е такъв, и това е една от характеристиките на този проект. Него го има, но и го няма. Той е по скоро видимостта на един феномен, едно явление, една крехка наличност, зависима от обмена на данни, стойности, информационни звена, той е в една постоянна изменчивост, той никога няма да бъде един и същ в продължение на целия период на експониране. В този смисъл въпросът за притежанието е много любопитен. Може ли някой изобщо да го притежава, какво получава имайки го, как се отнасят тези въпроси към традициите в изкуството основани на колекционерството, пазара, собствеността?

Нека да преминем към втория режим. Той е генериран от анализ на данни. В технологично отношение това е най-иновативната част от проекта. Този режим се отнася към компютърното управление на системи свързани с инфраструктура и околна среда, огромните количества данни събирани от сензори в реално-време, формирането на едно ново информационно пространство, наричано – BigData. „Един човек“ функционира чрез програмен код, който събира, анализира и визуализира информация свързана с града, неговата динамика, качеството на околната среда и пр. Визуализирането и интерпретирането на тази информация като артистичен материал, аз наричам „електронната тъкан“ от която е изграден „Един човек“. Важно е да отбележа, че нагласата за възприемането на този обект би следвало да не се приема като инфо табло, а комуникационен тотем, маяк, комуникационен модул, както се изразих преди малко. Една функционираща нон стоп, жива система, в която протича огромен обмен от данни, информационни звена и стойности. Един кибернетичен човек.

Двата режима за генериране на екранно съдържание работят синхронно в изграждането на една хомогенна визуална среда. Един човек има свой език, своя лексика. Той съчетава видеонаблюдение, визуализация на данни и текст.

Инсталацията “Един човек” попада в категорията на процес-ориентираното изкуство, в което начините за взаимодействие с творбата са съставен и съдържателен елемент. Функционалността на произведението е отделено от контрола на автора и представлява гъвкава структура, зависеща от поведението на хората и промените в околната среда. Мястото, на което е разположена творбата изисква такъв подход. Съвременните технологии позволяват да се изграждат системи с отворен достъп, с по-скоро либерален, отколкото авторитарен начин на функциониране. Изграденият на този принцип обект би бил добро отражение на обществения образ в настоящия момент.

Фигурата, разположена на площадка Мавзолей, която доминира в публичното пространство не е конкретна историческа личност, а сбор от едно постоянно актуализиращо се множество от случайни минувачи или нарочни посетители. Интерактивният елемент води до възможност за игрови взаимоотношения, децата вероятно ще са във възторг, но би могло до доведе до остри социални послания, които биха могли да протекат по неговата повърхност.

Считам че локацията ме задължава да приема позиция свързана с историческото минало на мястото. Ние като наследници на една авторитарна, тоталитарна и репресивна система, не само че не би следвало да повтаряме този модел, но трябва да създаваме конкретни форми на съзнателно разграничаване от такава система и моят проект може да се приеме като пример в тази посока. Съвременният художник е сигнална лампа, той винаги търси нови реалности, той е винаги в криза, в протест, в опит да преобръща представите, връщайки хората от пътя на консумацията, в пътя на смисъла.

Предстои ни да проследим порастването на „Един човек“, да видим неговите изводи от голямото уравнение на града и неговите хора. Бъдете част от този процес. „Един човек“ е жива система, а не статичен монумент, и моя отговорност като негов партньор е да създам настроение за разбирането му, търсейки форми на съпричастност, не само материална, но и интелектуална, емоционална, морална. Неговото присъствие ще се разгърне като представяне, публичност, дискурс, архивиране и пр. Той ще води паралелен живот и в социалните мрежи, така че следете и участвайте активно, разбира се искрено и верни на собствените си разбирания. Част от манифеста на този проект е да вдигнем нивото на разбиране и толерантност, способност и готовност да очакваме художниците да бъдат новатори, експериментатори, смели авантюристи.

На финал бих искал да маркирам съществуването на едно юридическо лице, официално представляващо „Един човек“. Името на Фондация ДА ЛАБ е производно на ДА ФЕСТ и произлиза като абревиатура от Диджитал Арт ЛАБоратория, но и защото сме много ДА за развиването, изследването и популяризирането на дигиталните изкуства в България. Тя може да бъде ваш партньор в проекти и съвместни инициативи в сферата на съвременното изкуство и култура. Да изграждаме мрежи за развитие на художествени практики, смесващи изкуство и технологии, между изследователски центрове, университетски и академии, технологични институти, музеи и галерии, държавни, общински и неправителствени организации в България и чужбина, но и в бизнеса и предприемачеството. Нашата среща е резултат от последното, на това че работата ни е припозната от ръководството на Контракс и заедно с екипа на фирмата, които са делегирани да работим съвместно по реализацията на тази авантюра, за което съм изключително благодарен.

Може да звучи малко пресилено и на ръба на самохвалството, но проекта по който работим съвместно с Контракс ще остане в историята, оставяйки ярка следа в развитието на едни важни процеси, които стимулират съвременното изкуство в България и новаторските художествени практики. Ние сме облагодетелствани, бих казал привилегировани от обстоятелствата, довели до нашата среща и невероятния исторически шанс да работим съвместно по едно събитие, което има потенциал да остави траен отпечатък в градската култура.

Благодаря за вниманието и благодаря за подкрепата!

Венелин Шурелов

10.09.2020