Един тулуп

Поне нещо полезно от карантината – повече хора ще пропуснат тази откровена грозотия и подигравка с изкуството, която са издигнали пред бившия дворец.

Положението със съвременното изкуство в България е много тягостно, скъпи приятели. Вече всеки може да тресне някаква простотия, да напише няколко нАучни и алабала философски фрази и после нагло да каже: „Аре докажи, че не е изкуство“.

A медиите, които така и не се научиха да търсят специалисти, нещо правят репортажи, въртят едни локуми и замазват. Както написа нашият приятел Васил Жечев, ми то е обидно – и като концепция, и като изпълнение, и че изобщо трябва да ни занимават с това. Нито има свежа, елегантна, жива идея, а за формата дори не ни се отваря дума – цели три правоъгълника (паралеле-ле-ле-ле-ле-ле-пипеда!), които заедно правят нещо подобно на тулуп. Но пък компенсира с габарити. И на всичкото отгоре ходят едни заядливи повърхностни снобчета насам натам и ни обясняват, че не разбираме.

Нещо Томас Хобс, там държавата , един човек па много хора, ама то и като теория това е толкова с ковано, остаряло и некадърно, колкото и като изпълнение. Имало десетки екрани и те прожектира ли хората. Ами хубаво, ама това какво общо с изкуството, някой ще ни каже ли? Това го има във всяка стая на охраната към някоя сграда.

Видял една корица на книга авторът и си казал, що пък да не го направя това на 13 метрова скулптура, и то каква скулптура, съставена от цели три правоъгълника които да визуализират модната в медиите дума „тулуп“ . Може и затова да се е харесало на общинската комисия, само че между човек и тулуп все още някои правим разлика. Така че да приеменят поне заглавието на ЕДИН ТУЛУП, вместо ЕДИН Човек.

Причината за тази ситуация разбира се е в хората, които наложиха у нас точно такава представа за съвременното изкуство с некадърните си „произведения“. Същите, които направиха и изложба с откровени фалшификати преди година, та поне се видя колко те разбират.

И тогава, когато казахме, че обиждат автори като Иван Ненов с грозни ментета, пак разтягаха същите локуми, как не сме разбирали, щели да ни съдят, а то какво станА…. И ще става все по-лошо, ама пак добре, че е карантина.

Текстът на Неда Нешева е публикуван в страницата ѝ за съвременно изкуство „A companion to contemporary art„.