Един човек и многото възможности

Има безброй начини, по които можем да обясним Един човек. Един човек е инсталация, която посредством камери улавя и излъчва движението около себе си. Един човек е инсталация, която се занимава с метеорологични данни, замърсеността на въздуха и други компоненти от онлайн средата. Един човек е съвременно изкуство. Един човек е провокация на мисълта. Един човек е човек, който те наблюдава. Един човек е онзи, който ще ти позволи да го наблюдаваш без угризения. Един човек е истината зад всяка маска. Но най-много от всичко Един човек е възможност.

В разговора ни с доц. Венелин Шурелов едно от нещата, които ми направиха най-голямо впечатление беше начинът, по който той говори за проекта си. С една особена скромност и искреност. В нито един момент не се опита да натрапи гениалността си, да се похвали със смелите си решения, да изтъкне креативността, с която е подходил в създаването му, а напротив. Начинът, по който той говори за творението си, го прави още значим, по-осъзнат и разбран. И тук не става дума за липса на увереност. Става дума за ясна перспектива, амбиция и вътрешна цел какво точно очаква да постигне. Доцент Венелин Шурелов представи проекта си по начин, по който Един човек да ни стане истински близък. Като нов приятел. Да го разберем. Да го осъзнаем и да го приемем. И това е едно от големите постижения, не само на автора, но и на града ни, което със сигурност не трябва да приемаме за даденост. Но това е Един човек. Един човек е олицетворение на човешкото въображение. Един човек е изгубеното детско в нас – порасналите хора. Ето защо едно от най-впечатляващите неща за мен в Един човек е, че той е една истинска дългоочаквана възможност. Възможност да обясним на по-възрастните нашето модерно общество и технологичното съвремие, в което живеем. Един човек е шанс да обясня на баба какво всъщност ни носят технологиите и защо са толкова важни. Възможност да обясня на мама и татко, че технологичността не е опасна, а напротив. Че тя е красива и провокира мисълта. Приемам Един човек и като прекрасна образователна идея, с която да покажем на децата, на бъдещите поколения, че най-ценното, което на нас – големите ни липсва е именно свободата да мечтаем и да вярваме в идеите си.

Един човек стои в центъра на София. Той е там и не е там едновременно. Когато ти пречи или когато не ти е до него, той не се натрапва с присъствието си, а чака търпеливо момента, в който отново ще искаш да общувате. Той е винаги там, когато имаш нужда от него. Когато имаш нужда да погледнеш на живота от друга гледна точка. Той е там, когато искаш да намериш вдъхновение и е там, когато искаш да убиеш малко време. Един човек е прекрасно начало на разговор и страхотен аргумент, когато имаш нужда да докажеш себе си и вярата в собствените си идеи. Неслучайно много хора го наричат създател на диалог. Диалог върху теми, за които рядко говорим. Той е начин, по който да провокираш мислите на приятелите си или на непознатите, които заедно с теб стоят и гледайки го, се опитват да го разберат. Едно от нещата, които ми прави впечатление, когато минавам покрай Един човек са погледите на хората. Взирайки се в него в продължителни мълчаливи минути, те сякаш се опитват да вникнат някъде отвъд това, което се вижда на повърхността. Сякаш правят опит да влязат в главата му и да прочетат мислите му. Да открият нещо тайнствено и нещо скрито. Нещо, което никой друг досега не е видял или не е открил. И смятам, че това е впечатляващо постижение. Замисляйки се колко малко неща в днешно време успяват да задържат човешкото внимание, още повече се убеждавам, че Човекът с главно „Ч“ е наистина много повече от просто модерна форма на изкуство. Той е онова, от което имаме нужда, за да си поемем малко въздух. За да спрем за секунда. За да забравим за проблемите и тревогите си, за мръсния въздух и за боклуците, разпиляни из градинката в слънчев февруарски ден. Смятам, че Един човек е полезен. От една страна за нас като общество. За да бъдем малко по-модерни. Малко по-отворени. Малко по-широкоскроени. Малко по-приемащи и малко по-смели. От друга страна е полезен за нас като индивидуалности, защото всичко, което Един човек прави е да ти подари малко време за себе си. И най-хубавото е, че не търси нищо в замяна. Позволява ти да прекараш време с него без да очаква нищо обратно. Е, може би тук идва и неговата закачлива страна с неговите камери и неговите LED монитори. Той запомня човека. Запомня теб. За кратко, но колкото и кратко да е, той ти дава от своето време и внимание. Може да си само ти. Може да си ти и твоят град. Един човек е там за теб всеки път по начина, по който ти трябва.

Истински вярвам, че проектът на доц. Шурелов е един чудесен многофункционален повод, за каквото си решим. Защото това е неговата истинска стойност, тъй като ни позволява да го възприемаме по наш собствен уникален начин, без да се опитва да ни затвори в определена дефиниция. Харесвам Един човек не защото е голям красавец. Нека сме честни: и по-красиви сме виждали, но аз истински го харесвам, защото той може да бъде всеки. Може да бъда аз, може да бъде някой друг, може да бъде и просто себе си. С цялата си топлота, с цялото си вдъхновение, той позволява да мислим за него, каквото решим и никога няма да ни упрекне. Никога няма да ни противоречи, а само понякога може да поиска за кратко да поспорите, докато се разберете. А в днешно време сякаш имаме все повече нужда да намираме съмишленици и подкрепа. Един човек е точно това. Той е там за нас толкова, колкото ние самите му позволим. И не е ли точно това магията на възможностите на съвременното изкуство – съвсем фино и внимателно да бъде доближено до хората. Един човек е всеки един от нас. Той е в нас. Ние сме в него. Той е олицетворението на нашия град. Един човек е огледалото, което чакахме толкова дълго, за да можем най-накрая истински, без страх, да се огледаме и да видим себе си.

Дария Меламед