Един човек - Разни мисли: Коментари, мнения, обяснения

Въпрос/мнение: Защо толкова се забави реализацията на проекта?

Отговор/позиция: Важно е да се уточни, че сроковете за осъществяване на проекта Един човек, следва да бъдат разделени на две части: подготвка и реализация. По отношение на подготовката, често ми се налага да казвам, че причина за забавянето не са пречки, а процедури. Направих си труда да направя видим целия график и документация по процеса на съгласуване, издаване на разрешителни, срещи и презентации пред комисии, експертни съвети и всички останали административни процедури по проект „Един човек“. Подробна информация можете да намерите, следвайки този линк.

По отношение на втората част, същинската реализация, тя се вписа в договореният срок от 4 месеца (юли-октомври 2020). Действително, процесът на създаване на инсталацията Един човек отне последните един месец и половина интензивна работа. Добро постижение за един толкова сложен проект в условия на здравна, икономическа и политическа криза. Супер екип, поздравления за всички допринесли за успешната реализация.

Въпрос/мнение: Естетиката, ако не е самоочевидна, може би не е точно естетика.

Отговор/позиция: Да, това не е „точно естетика“, декорация, градска украса. Един човек не разкрасява, не гали окото, не флиртува с представите на хората за красиво и грозно.

Въпрос/мнение: Смисълът вероятно ще бъде закодиран в произведението (*инсталацията, простете) но ние не искаме да ни се налага да го разкодираме, защото проектът Ви носи всички белези на пост-модерен буламач, който ще стои изключително зле на фона на красивите (в стриктно класическия смисъл на думата) исторически сгради около него.

Отговор/позиция: Така е, смисълът е закодиран в произведението/инсталацията (*не ме обижда нито едното, нито другото определение). Такава е моята представа и подход в изкуството: игра на кодиране и декодиране. Моят проект носи белезите на периода настъпил след Постмодернизма, който се нарича Технокултура. Това е тема за дълга теоретична дискусия. Как ще стои на фона на красивите сгради е свързано с предния въпрос за естетиката, но Един човек ще стои на този фон, точно така, както стои и всеки един от нас: според някои нелепо, но такъв какъвто е - днешен, съвременен, резултат от десетилетия развитие, промени, моди, тенденции, необратимо различен от „класическия фон“ и „класическите смисли“.

Въпрос/мнение: Трябва ли тази времена скулптура да бъде поставена срещу Националната галерия?

Отговор/позиция: Този въпрос прави впечатление със своята манипулативност по няколко причини. Питащият предизвиква възможност за отрицание, там където има ясно определени правила и причини водещи до неотменимия процес по реализацията на проекта. С това той се опитва да дискредитира институцията възложител, експертните оценки, които го утвърждават, и в крайна сметка авторската идея. Питащият е сложил като илюстрация на своя въпрос една от визуализациите на проекта, която е ситуационна, т.е. маркира един обем в локацията. Изводите направени върху това изображение и определението „скулптура“ са резултат от непознаване на проекта и възниква въпросът защо оспорваме съществуването на нещо, което не познаваме? Другата ос на противопоставяне е с национален привкус. Колкото е срещу Националната галерия, толкова и фигурата на Един човек е източно от БНБ, северозападно от зала „България“, северно от Народния театър и най-вече над останките от тоталитарното ни минало. Тънките граници на националното и националистическото, демократичното и рестриктивното, гражданското и авторитарното, свободното и цензурираното, позволеното и забраненото изтъняват все повече от подобни въпроси и страстите, които провокират. Надявам се повече хора да си дават сметка за това.

Въпрос/мнение: Аз наистина бих определил творбата като архитектурна. Не просто, заради мащаба, а най-вече заради способността и да помещава човека - да му даде свободно място между небе и земя, между вътре и вън, между преди и след. Мисля, че се заформя една хубава традиция на тази локация и точно тази работа ще и даде нужната резолюция.

Отговор/позиция: Интересна гледна точка е наблюдението, че Един човек, като архитектурна форма помещава човека. Вероятно по тази причина и сходството му по-скоро с характера на бруталистичната архитектура, би била любопитна визуалната връзка с крайните софийски квартали.

Въпрос/мнение: ОК. Когато произведението на съвременното изкуство очевидно няма никакъв стремеж да се определи чрез естетически категории, то следва че носи важно послание. Появява се критерият четивност на произведението, който измества последните остатъци от естетическа наслада, а и нали според Адорно, колкото повече някой разбира, толкова по-малко се наслаждава на произведенията на изкуството.

Добре, да кажем, че съм съгласна и с такава гледна точка (ако не е единствена, разбира се), защото гледам на изкуството като свободно изразяване на идеи. И какво ни съобщава голямата, да кажем антропоморфна фигура срещу Двореца?

Аз лично така чета посланието: доживяхме до високотехнологичната цивилизация, техническият прогрес е обхванал цялата система; индивидът се манипулира рационално с помощта на глобална мрежа за масов контрол; на индивида му е позволено да се появява върху екрана при еди си какви режими. Благодарение на тези технологически придобивки индивидуалността е контролирано погълната от всеобщността и мога да кажа, че така си представям едномерния човек по Маркузе. Едномерността според Маркузе има универсален характер, тя е еднородност, унифицираност, еднопосочност, означава липса на противодействие, липса на критика.

Отново тоталитарност. Не е ОК.

Отговор/позиция: Един човек е жив организъм и символизира либералното. Благодаря за прозорливите препратки към Адорно и Маркузе. Един човек е многомерна среда (именно среда), която може да бъде убежище и на Едномерния човек. Той е онова пространство, за което говори и Маркузе, отвъд принудите на труда, семейството и потреблението, които "изяждат" всички налични часове от деня ни, за да не можем да отделим повече време за интроспекция, творческа дейност, разнообразяване на начина ни на живот или "нефункционално" социализиране. Един човек е по-близо до идеята на Хаким Бей за временна автономна зона (Temporary Autonomous Zone), в която група от хора (или поредица от индивиди) оказва съпротива чрез самия акт на това да бъдат заедно, без да трябва да работят или да консумират. Правото да се появиш на екрана е право на важност, която не се нуждае от критерии. Правото на критика спрямо различните присъствия и спрямо всяка налична мигновенна композиция е неотменимо и поощрявано. Един човек е същинското противодействие на настоящата репресивна толерантност (по Маркузе), според която всеки има право на мнение, дотолкова доколкото си го пази за себе си. Един човек е и същинското противопоставяне на консервативното убеждение, че някой на всяка цена трябва да налага съответните критерии и опровергава абсолютизирането на собствения вкус. Един човек преекспонира способностите за индивидуална отговорност, която е в основата на всичко.